??? ????????

Нямаше нужда от поглед на окото му, за да вдигне мъжете на крака. Те се издигнаха, придворни и университетски акъли, войници от ниските страни, роднини и селски приятели, богати търговци, заложили златото си в това и други пътувания, авантюристи, които с Фробишър и Гилбърт бяха плавали по ледените морета, или с Дрейк и Хокинс беше погледнал Южния кръст, капитан баптист Манууд от Невен, лейтенант Амброуз Уинч, Джайлс Арден, Антъни Педжет, добри мъже и високи, които много ценеха човека, който сам запази мястото си, усмихвайки им се от главата на дългия маса в най-добрата стая на Triple Tun. Плешив, мърморейки в брадата си, че е направил неприятно хвърляне и че виното е виновно, се спъна на крака и застана с останалите. - Сър Мортимър Ферн извикаха всички и отпиха до седналата фигура. Името беше извикано на висок глас и по този начин не се усещаше лек прилив на звук, който беше на обяд през 158-та година, на оживената улица в Лондон. Звънеха Bow Bells и на момчето в синьо и сребро на пейката без вратата те сякаш приемаха думите и ги звучеха отново и отново, дълбоко, ясно, над гласовете на града.