Мечти

"Февруарска нощ тъмна като в рог. Дебела снежна пелена е покрила вцепенената земя – камък се пука от студ." Всички са със семействата си, радват се на децата си, ценят дома и подслона си. Навън в снега следи оставят само две клети души – пощаджията бай Пенчо и каруцаря. Когато пощата трябва да бъде разнесена, нито дъжд, нито сняг може да ги спре. "Ех, ще служиш – си казва, – докато се държиш на крака, ще служиш... ". Но студът дотяга, умората надделява. Единствена искрица остава надеждата, че службата е оценена, а трудът ще се отплати. В мразовитата февруарска нощ мечтите крепят измъчената душа на бай Пенчо. Какви са те и ще станат ли някога реалност? -