Зимно слънце

"Но като нямаше нито един, който да милее за нея, който да я закрили, всички я имат за смях в уста си...". Душата на Елена се терзае. Неделя е и всички млади моми бързат да се нагласят за хорото. Не и Елена, която вече не е така млада и често буди присмех в останалите моми и момци. Сърцето ѝ е празно, домът ѝ е пуст. Селото се весели, а Елена тъжи. Но в миг нещо пробужда надежда и радост в сърцето на девойката. Ще познае ли тя най-сетне щастието? -