В сянката на кипарисите

Времето е забавило ход, затаило дъх. Единствен събеседник е останал кипарисът. Единствено сянката му подслонява душата на скитника, споделя мечтите и бляновете му, изслушва мъките му. Житейският път е дълъг, препятствията, но и радостите са безбройни, спомените остават, други избледняват. Равносметката е трудна, но "В сянката на кипарисите" душата намира пристан.-