Драски и шарки

Възрожденската слава е отмита от следосвобожденския срам. Героичното минало е изместено от моралната низост, възцарила се края на XIX век. Чрез "Драски и шарки" Вазов умело критикува действителността, от която той самият е част. Заема позицията и на съдник, и на свидетел на епохата. Посочва и укорява духовния упадък, докато същевременно припомня възрожденските ценности, които все още могат да бъдат събудени у българина. "Драски и шарки" е сборник с разкази, които са едновременно изпълнени с критика, реализъм и патос, и благодарение на тях Вазов оставя за идните поколения доказателство за реалната картина в България – и възвишена, и принизена.-