Сурваквание и други стихотворения

Годината се изнизва, нова настъпва. Старите песни, на нов глас се пеят. Освобождението е настанало, но промяната е далечна. А Вазов с своята проникновеност се обръща към своите сънародници:"Не сурва весела година, / не пълни житници с пшеница, / не златна ябълка в градина, / не много сватби и дечица", "ами народ с почтена роля, / със чувство, пламен във гърдите, /кой свойто бъдаще и воля / не връчва сляпо на слепците;"