Скитнишки песни (Впечатления и усещания в Малката и Голямата Стара планина)

Пейзажни стихотворения се преплитат със социални елегии. Възхвалата на българската природа и придаването ѝ на божествена същност прелива в описание на истинската и неподправена действителност на границата между XIX и XX век. Контрастът между "...таз природа при всяка стъпка в мен хармоний буди" и "Отбивам се в селското бедно жилище: картина плачевна душа ми покъртя! "Елате ни вижте"" превръща стихосбирката "Скитнишки песни" в отражение на надеждите, идеалите, мечтите, стремежите, трудностите и тегобите, определящи и формиращи българина. -