Люлека ми замириса и други стихотворения

"Ще стигнем ли до там, не зная;но сладко ми е да мечтая,да тичам мислено на ловза слънце и любов.""Люлека ми замириса и други стихотворения" ни прави съпричастни с душевните терзания на Иван Вазов, с неговите спомени, любови, разочарования и размишления. Поетът ни споделя за мъката си по изгубения приятел Константин Величков, за любовта си към Евгения Марс, разказва ни за новото поколение на България, за младежите, за техните "жажди, страсти, блянове"."Люлека ми замириса и други стихотворения" са страници от книгата на живота на Иван Вазов.-