Бездна

Душата е жива, разкрепостена и необуздана. Природата и човекът стават едно, а вътрешните терзания и желания преливат в безразсъдство. Копнежът, интимното и забраненото повличат човека в бездната на лудостта, а умопобърканият страдалец е на границата между реалността и забравата. "Бездна" е история за различния, когото табутата на епохата ограничават, прикриват, изтриват.-